За нас

Държавно горско стопанство – Видин носи името на град Видин – главен населен пункт в района и негов административен център. Територията на горското стопанство попада в границите на Видинска област. На север и изток то граничи чрез държавната граница на България по река Дунав с Румъния, на юг- с държавните горски стопанства „Лом” и „Белоградчик”, а на запад – с Република Сърбия.
В тези граници на стопанството попадат общините: Видин, Брегово, Ново село, Бойница, Кула, Грамада, Макреш и част от община Димово. От община Димово на територията на ДГС-Видин попадат землищата на селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица.Общо на територията са разположени 87 селища, почти напълно откъснати от горските комплекси или на известно разстояние от тях. Районът на ДГС-Видин се пресича от железопътната линия София-Видин.
Пътната мрежа е сравнително гъста и обвързва всички населени места. В горскоадминистративно отношение ДГС-Видин се числи към регионална дирекция по горите – град Берковица.
ДГС-Видин се намира в най-северозападната част на Северна България. То е разположено върху западните части на Западна Стара Планина, Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина. Районът на стопанството има неправилна форма, с дължина в посока север – юг около 50км и ширина в посока изток – запад около 30 км.
Релефът на ДГС-Видин е предимно равнинно-хълмист и еднообразен. Наблюдава се известно различие в това отношение между северната част, където преобладава обликът на Дунавската хълмиста равнина, и южната – разположена върху предпланините на западна Стара планина, започвайки с хълмистите вериги, западно от град Кула, минавайки през височината „Връшка чука” с кота 640м н.в. и достигайки до характерните моноклинални възвишения – връх „Черноглав” и най-високата точка на стопанството – връх „Бабин нос” с височина 1108м н.в. В топографско отношение площта на стопанството попада почти изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м.н.в.). Само 8.2% от площта попадат в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м.н.в.). Средната надморска височина е 249 м.
Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните й притоци, гравитиращи по протежение на около 60км към нея – от река Тимок до река Скомля. Разположените върху територията на ДГС-Видин притоци са: река Тимок (в долното й течение), река Делейнска, река Тополовец, река Войнишка, река Видбол, река Арчар и река Скомля. Река Дунав е основното водно течение, което е и северна граница на Р.България. Тя е единствената дълбока и пълноводна река – важен комуникационен път. Нивото й се колебае значително, като през пролетта (май-юни) водите достигат своя максимум. Маловодието на реката настъпва в края на лятото и началото на есента (септември-октомври).
В геолого-петрографско отношение районът на ДГС-Видин е сравнително еднообразен. Най-широко са застъпени неозойските образувания. Геоложките формации са разгледани обобщено, предимно на литоложка основа. По-голяма част от стопанството е разположено върху неозойски (Кватернер, Неоген) неспоени (пясъци, глини, чакъли) и слабо споени (льос и льосовидни глини) седименти. Масивни скали (диорити и гранодиорити) от Долния Палеозой (Карбон, Перм) са разпространени в района на селата Киреево, Раковица, Подгоре. Основните скали оказват своето влияние за формирането на различните типове месторастения по отношение на богатството им. Разбира се това влияние се проявява в комплекс с останалите почвообразуващи фактори – климат, изложение, наклон, надморска височина, горскодървесна растителност.